Постинг
13.03.2011 00:34 -
ПРЕРАЖДАНЕТО
Автор: tskostov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1416 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2011 00:44
Прочетен: 1416 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.03.2011 00:44
ПРЕРАЖДАНЕ
"Прераждането е основна концепция и единица в различни духовни и религиозни традиции. Най-общо казано, някаква есенциална част от живото същество (или в някои варианти, само човешкото същество), може да преживее смъртта в някаква форма, да съхрани натрупания познавателен опит и причинно-следствени импулси, и да се прояви чрез нова форма - тяло. Тази част обикновено се отнася към Духа или Душата, Висшият или Истински Аз, Божествената Искра или Аз."
Това е общоприетата дефиниция на термина "Прераждане", но какво точно означава това, човек да се прероди?
Аз не съм "вярващ" в пълният смисъл на думата, защото не се моля, не ходя редовно на църква, не свързвам всяко нещо с божествени сили... Но не съм и неверник - вярвам, че може би има нещо "там", но това не е нещото, което трябва да ни води през собствения ни живот!
В религиите, прераждането или така нареченият "живот след смъртта", е някакво явление, което се случва на душите на хората, след като тялото им вече изгуби жизнените си свойства, т.е. когато човек умре. По принцип, общото мислене и вярване е, че душата на човек се преражда, т.е. приема ново тяло, чрез което живее следващ живот... Може! Вярвам, че може наистина да има такова прераждане. Но защо да трябва задължително човек да умре, за да може да се прероди?
Когато човек е силен и има смелостта да се пребори с най-големите си трудности, и да започне отначало, това не е ли вид прераждане? А когато, човек просто не е доволен от живота си, и реши да предприеме някаква решителна и тотална промяна - това не е ли също прераждане? Вярно е, че човек трябва да е много силен психически, че да може да захвърли всичко и да започне наново, но наистина има такива хора! :) Обаче трябва не просто да "има и такива хора", а трябва всички хора да са такива... Защо трябва да си поставяме прегради? Защо трябва да се водим по пътя, който ни е начертала съдбата? Този път е примерен... път за оцеляване, не за развитие! Когато човек успее да преодолее предначертаното му бъдеще и да не се спира пред никакви трудности, тогава той наистина е готов да се прероди, а това прераждане ще НОВОТО НАЧАЛО! Нищо не е вечно, както и човека... Краят е естественият завършек! А началото... то е следствие на решителността! Ако няма Начало, няма да има и Край... Но в човешкия живот, ако няма край, не може да има и начало... Единственото ИСТИНСКО НАЧАЛО, това е началото на живота - раждането, въпреки, че и то е следствие от КРАЯ на бременноста :) ... Както и да го въртя, както и да го суча, все ще си потвърдя тезата - В ЖИВОТА НЯМА КРАЙ БЕЗ ДА Е ИМАЛО НАЧАЛО, НО И НЯМА НАЧАЛО БЕЗ ДА ИМАЛО КРАЙ!
Животът е кратък... Дори и наистина да има душевно прераждане, никой не си спомня миналия си живот... Но ако всеки човек приеме, че краят на нещо лично е началото на новият му живот, то тогава той ще помни всичките си животи, а това наистина е нещо прекрасно... Пример: Всяко ново запознанство е новото начало на една връзка (около една връзка , било то приятелска или любовна, се върти всичко в личния живот), а всяка раздяла е краят на тази връзка, същевременно и на живота, минал през това време... След краят, следва да има ново запознанство - ето го новото начало, различно от предното, по-добро или по-лошо, то е различно, животът се променя по един или друг начин, нормално е.... И защо целият този процес да не го наречем "ПРЕРАЖДАНЕ"... Правилно, никой не е казал, че не може! :)
Значи ето, че може човек да се прероди, без да се налага да умира... :D Нека всички се опитаме да приемаме КРАЯТ като едно НОВО НАЧАЛО, да гледаме напред, да се ПРЕРАЖДАМЕ и да изкарваме целия потенциял на собствените ни способности, на качествата ни - добри или лоши, това няма значение! Да забравяме лошите неща, да гледаме напред и с усмивка да си спомняме за отминалите неща, които вече са претърпели своя КРАЙ!
"КРАЯТ" Е МОЖЕ БИ НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, ЗАЩОТО СЛЕД НЕГО ИДВА "НАЧАЛОТО", А ТОВА НАЧАЛО МОЖЕ ДА НИ ДОНЕСЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМАТА МЪКА... НО ДОРИ И ДА НИ ДОНЕСЕ МЪКА, ТЯ ПАК ЩЕ ДОСТИГНЕ ДО СВОЯ "КРАЙ"... И ТАКА, ДОКАТО НАКРАЯ УМРЕМ И ДУШИТЕ НИ ПРЕДПРИЕМАТ "ДУХОВНОТО ПРЕРАЖДАНЕ", СЛЕД КОЕТО ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО... И ТАКА - ДО БЕЗКРАЙ... :)))))
"Прераждането е основна концепция и единица в различни духовни и религиозни традиции. Най-общо казано, някаква есенциална част от живото същество (или в някои варианти, само човешкото същество), може да преживее смъртта в някаква форма, да съхрани натрупания познавателен опит и причинно-следствени импулси, и да се прояви чрез нова форма - тяло. Тази част обикновено се отнася към Духа или Душата, Висшият или Истински Аз, Божествената Искра или Аз."
Това е общоприетата дефиниция на термина "Прераждане", но какво точно означава това, човек да се прероди?
Аз не съм "вярващ" в пълният смисъл на думата, защото не се моля, не ходя редовно на църква, не свързвам всяко нещо с божествени сили... Но не съм и неверник - вярвам, че може би има нещо "там", но това не е нещото, което трябва да ни води през собствения ни живот!
В религиите, прераждането или така нареченият "живот след смъртта", е някакво явление, което се случва на душите на хората, след като тялото им вече изгуби жизнените си свойства, т.е. когато човек умре. По принцип, общото мислене и вярване е, че душата на човек се преражда, т.е. приема ново тяло, чрез което живее следващ живот... Може! Вярвам, че може наистина да има такова прераждане. Но защо да трябва задължително човек да умре, за да може да се прероди?
Когато човек е силен и има смелостта да се пребори с най-големите си трудности, и да започне отначало, това не е ли вид прераждане? А когато, човек просто не е доволен от живота си, и реши да предприеме някаква решителна и тотална промяна - това не е ли също прераждане? Вярно е, че човек трябва да е много силен психически, че да може да захвърли всичко и да започне наново, но наистина има такива хора! :) Обаче трябва не просто да "има и такива хора", а трябва всички хора да са такива... Защо трябва да си поставяме прегради? Защо трябва да се водим по пътя, който ни е начертала съдбата? Този път е примерен... път за оцеляване, не за развитие! Когато човек успее да преодолее предначертаното му бъдеще и да не се спира пред никакви трудности, тогава той наистина е готов да се прероди, а това прераждане ще НОВОТО НАЧАЛО! Нищо не е вечно, както и човека... Краят е естественият завършек! А началото... то е следствие на решителността! Ако няма Начало, няма да има и Край... Но в човешкия живот, ако няма край, не може да има и начало... Единственото ИСТИНСКО НАЧАЛО, това е началото на живота - раждането, въпреки, че и то е следствие от КРАЯ на бременноста :) ... Както и да го въртя, както и да го суча, все ще си потвърдя тезата - В ЖИВОТА НЯМА КРАЙ БЕЗ ДА Е ИМАЛО НАЧАЛО, НО И НЯМА НАЧАЛО БЕЗ ДА ИМАЛО КРАЙ!
Животът е кратък... Дори и наистина да има душевно прераждане, никой не си спомня миналия си живот... Но ако всеки човек приеме, че краят на нещо лично е началото на новият му живот, то тогава той ще помни всичките си животи, а това наистина е нещо прекрасно... Пример: Всяко ново запознанство е новото начало на една връзка (около една връзка , било то приятелска или любовна, се върти всичко в личния живот), а всяка раздяла е краят на тази връзка, същевременно и на живота, минал през това време... След краят, следва да има ново запознанство - ето го новото начало, различно от предното, по-добро или по-лошо, то е различно, животът се променя по един или друг начин, нормално е.... И защо целият този процес да не го наречем "ПРЕРАЖДАНЕ"... Правилно, никой не е казал, че не може! :)
Значи ето, че може човек да се прероди, без да се налага да умира... :D Нека всички се опитаме да приемаме КРАЯТ като едно НОВО НАЧАЛО, да гледаме напред, да се ПРЕРАЖДАМЕ и да изкарваме целия потенциял на собствените ни способности, на качествата ни - добри или лоши, това няма значение! Да забравяме лошите неща, да гледаме напред и с усмивка да си спомняме за отминалите неща, които вече са претърпели своя КРАЙ!
"КРАЯТ" Е МОЖЕ БИ НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, ЗАЩОТО СЛЕД НЕГО ИДВА "НАЧАЛОТО", А ТОВА НАЧАЛО МОЖЕ ДА НИ ДОНЕСЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМАТА МЪКА... НО ДОРИ И ДА НИ ДОНЕСЕ МЪКА, ТЯ ПАК ЩЕ ДОСТИГНЕ ДО СВОЯ "КРАЙ"... И ТАКА, ДОКАТО НАКРАЯ УМРЕМ И ДУШИТЕ НИ ПРЕДПРИЕМАТ "ДУХОВНОТО ПРЕРАЖДАНЕ", СЛЕД КОЕТО ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО... И ТАКА - ДО БЕЗКРАЙ... :)))))
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
